Над 18% средно е смъртността от Covid в болниците у нас през 2021 г.

18,3% е била средно смъртността сред хоспитализираните пациенти с COVID-19 в болниците в България през изминалата година. Това показва анализ на „Индекс на болниците“, изготвен на базата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването.

В 215 лечебни заведения у нас през миналата година е имало 155 422 хоспитализирани пациенти с COVID-19. Общо 28 379 души са починали, показват официалните данни. В интензивните отделения са били лекувани 16 033 от пациентите с COVID-19, или 10,31% от всички хоспитализирани с тази диагноза.

Между лечебните заведения обаче има значителни разлики в смъртността. Показателят варира в широки граници – от 0 до 35 процента, в отделните лечебни заведения. Проучването сочи, че това се дължи най-вече на различния вид лечебни заведения и на техния предмет на дейност – в единия случай става дума за активно лечение на пациенти с коронавирус, а в другия за лечение на друг тип патология, при което е било открито и наличието нa инфекция с вируса Sars-Cov-2, посочва се в анализа. 

Разлики в смъртността обаче се наблюдават и при съотносимите лечебни заведения, както по вида им, така и според обема на случаите на COVID-19.

В тези случаи вариациите се дължат както на състоянието и тежестта на заболяването при самите пациенти, така и на протоколите на работа и възможностите за лечение на отделните структури. Така например сред първите 20 болници за активно лечение, които са поели най-голяма част от пациентите с вируса – от 6284 до 1765 души (на болница), процентът на смъртност варира от 13 до 33, като е най-нисък във ВМА и най-висок в „Пирогов“. В следващите 20 лечебни заведения според обема на приетите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница „Проф. Ив. Киров“ в София, а е най-висок в ИСУЛ отново в столицата.

Спрямо предходната година смъртността в болниците при COVID-19 се е повишила, показват още данните. През 2020 г. тя беше 11%, докато през 2021 г. е достигнала до 18%.

Причините за това са много, пише в анализа. Основната сред тях е, че пандемията в България се разрази основно през изминалата година. Първата по-сериозна вълна през 2020 г. в страната беше регистрирана едва в късната есен на годината, докато през изминалата бяхме свидетели на повече вълни. Това се потвърждава и от броя на хоспитализираните пациенти – през 2020 г. те са били 62 299, срещу 155 422 през миналата.

Известни промени се наблюдават и при болниците, които са поели основната тежест на COVID-19..

В анализа се посочва, че първите десет лечебни заведения, които са лекували пациенти с коронавирус през 2021 г. (УМБАЛ „Света Марина“ във Варна, УМСБАЛМ „Пирогов“ в София, УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, УМБАЛ „Света Анна“ в София, МБАЛ-Шумен, УМБАЛ-Бургас, УМБАЛ „Канев“ в Русе, УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович" в Стара Загора, УМБАЛ „Д-р Г. Странски" в Плевен и ВМА в София), са държавна собственост.

През 2020 г. сред тях е фигурирала и частната болница „Токуда“, където през миналата година е имало по-малко пациенти с коронавирус. Промяната е следствие на политиката и на служебния кабинет, който допълнително изкара на предна линия в борбата с пандемията най-големите държавни болници в страната, отбелязва се в изследването.

Смъртността от COVID-19 в болниците у нас е съпоставима с тази в други страни. Така например изследване, публикувано в авторитетното медицинско списание The Lancet, показва, че от 86 356 хоспитализирани пациенти с коронавирус във Великобритания в периода март-юли 2020 г. 22 944, или 26,6%, са починали.

Друго изследване за смъртността сред хоспитализираните пациенти в САЩ показва, че сред 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани между 1 март и 21 ноември 2020 г., смъртността е варирала през различните месеци от 9,3 до 19,7 процента.

„Индекс на болниците“ е съвместна инициатива на „Галъп интернешънъл болкан“ и специализирания сайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.